ХРАНИЛКА В ПАРКА » Нашата малка екосистема

Преди 4 години се преместихме от големия град да живеем на село. В двора ни има 4 ореха, акации и много овощни дръвчета. Така започнах да забелязвам дивите птици. Ние обичаме животните, те са част от нашия живот на село, тъй като отглеждаме и много домашни такива в двора си. Но една любов поражда друга. Започнеш ли да забелязваш и да се грижиш за живота около теб, неминуемо започваш да се питаш - А как се справят дивите животни?
И започнах да ги наблюдавам. Навсякъде около мен - как прелитат от едно дърво на друго, как дружат едно с друго, как свикват с останалите животни от двора, как пеят щастливо в някои дни, а в други са споконо притихнали. Започнах да забелявам, че всички ние живеем под един покрив- и хората, и птиците, и охлювите, и насекомите и цялата флора и фауна около нас. Живеем в една малка екосистема и си взаимодействаме. През есента, когато орехите започнат да падат, кучетата ги чупят със зъби, изяждат една част от ядката, а малките синигери си устройват пиршество след тях. И пеят щастливо, прехвърчат безстрашни из двора и много доволни. Но когато природата зазими естествената им храна за непрелетните птички става малко по-сложно. Не им трябва много, но определено ще ги улесним, ако им подаваме малко храна за да преживеят студените месеци по-лесно. Всички малки птички зимуващи в България, малкото останали по градовете, радващи ни с песните си в паркове и градинки. Тези, които ни напомнят, че живота продължава дори в най-трудните ни моменти. Те през зимата също страдат и ние можем да им върнем жеста като ги подкрепим с каквото им е нужно. Та нали всички сме едно цяло, нека се включим в природната хранителна верига - този път с добро.
Така се роди идеята за "Хранилка В Парка". Аз вярвам, че всяко малко добро дело има значение. Че ако всеки направи добро, това ще неутрализира нечие друго лошо деяние. Дори и не по същия начин. Аз храня птичките в моя двор, те са с нас цяла година - ние сме едно семейство. Неискам никой от моето семейство да страда и изпитва липси. А ти храниш ли твоите?